неделя, 2 декември 2012 г.

Ден 12: Преходът е преполовен и отново съм 4х4



      Станахме около 7:00, като определено не бързахме. Аз почти не бях спал заради дъскорежещите съкилийници. Предстоеше ни сравнително лек преход до х.Бузлуджа, към 32км по GPS. Тръгнахме последни от хижата, първи се изнизаха ученическата група, после тръгнаха и чичетата от Шумен. На тръгване питах хижаря за някоя здрава тояга, с която да заменя счупената щека, при което той ме изгледа странно и каза:
          -       Тояги да искаш, гледай колко е гора. Виж до вратата. 
    И наистина подпряни до входната врата намерих две истински сопи, като конфискувах по-малката, която беше с дължината щеките ми и завършваше с много удобно ергономично “чуканче” като от става. Хижа Мазалат на тръгване:
       За първи път бях на нея и определено ми хареса. Строена е 20-те години на миналия век и въпреки ремонтите през годините е запазила автентичния си дух на истинска старопланинска хижа. Утрото беше много приятно, севернякът още си духаше макар и поотслабнал като съответно видимостта беше кристална и се разкриваха страхотни гледки към масива Триглав.
     И така, към 8:30 поехме по макадамения път от хижата. Предстоеше полегато слизане и след около няколкостотин метра като погледнах GPS-а установих, че съм забравил да го включа. Лошо, изпуснал съм това разстояние от трака, но тъй като ние вървяхме почти по права линия, правата която тегли машинката от Мазалат до точката, където я включих почти покриваше трака. След макадама пътеката се отклони през букова гора и така продължи още поне 3-4км в леко слизане, маркировката беше перфектна и поддържахме много висока скорост. След като излязохме от гората минахме през една поляна осеяна с мравуняци. Не бях виждал до сега подобно нещо. След това пътеката зави на изток и заслиза по-стръмно към чешмата Корита, където настигнахме шуменските хъркачи от снощи. Те не бързаха, защото колата им ги чакаше на х.Партизанска песен, докато нас ни чакаше доста път. От слизането към чешмата се откри и гледка към крайната ни цел, вр.Бузлуджа с “летящата чиния” върху му и ветрогенераторния парк на вр.Бедек на хоризонта:
         След чешмата слизането продължи по каменист път, който ни доведе до асфалт. Продължихме по него и не след дълго стигнахме х.Партизанска песен. Изглеждаше доста приятно отвън, видях до нея и един джип с шуменска регистрация, това ще да е возилото на хъркащата банда. Продължихме още малко по асфалта, след което се отбихме вдясно по черен път в посока ски център Узана, геометричния център на България. Иван се беше загубил тук и беше продължил по асфалта, който е започнал да слиза в посока Габрово и това му е струвало поне 2-3 часа закъснение. При нас обаче грешка в навигацията нямаше и започнахме изкачването на гористия вр.Черни връх, един от многото с това име в Балкана. Пътят, по който вървяхме беше много прашен, личеше си, че по него се минават тежки камиони и не след дълго чухме насреща ни да се задава един такъв до горе натоварен с дърва, та се наложи да излезем от пътя и да минем сред дърветата, толкова беше тесен. Малко след този се зададе и втори камион, след което аз силно се надявах скоро да минем този участък, защото пряхоляка, който вдигаха камионите беше непоносим. След подсичането на Черни връх започна слизане и не след дълго излязохме на асфалтов път от другата страна, на който се разкри поляната на ски център Узана с едноименните хотели и хижа. На хижата работа нямахме, но наближаваше обяд и се оглеждахме за работещо заведение. Тъкмо като минавахме покрай последния хотел видяхме, че започват да вадят масите му навън и директно се запътихме на там. Оказа се, че това всъщност е кафе, а не ресторант и се задоволихме с кроасани и задължителните безалкохолни. След половин-часова почивка поехме по пътя за шипченския проход. Предстоеше отново не особено приятно слизане по каменист път, след което стръмничко изкачване откъдето се откри великолепна гледка към вр.Шипка с паметника на Свободата и отново на хоризонта чинията на Бузлуджа:
        Слънцето напичаше здраво и тук вече доста по на ниско честно казано не се сърдехме толкова на северняка. На фона на толкова революционни монументи зад гърба ми реших, че е удачен момент с гордост да покажа сопата, с която се оборудвах на Мазалат и благодарение, на която отново съм 4х4:
        След това следваше подсичане на връхчето с антените и скоро след това бяхме на прохода Шипка. Беше към 14:30, тъкмо време за солиден обяд. И той беше факт, заседнахме в едно от капанчетата на прохода, където беше пълно с руски туристи, идващи от морето. Първо, второ, трето, поляти обилно с газирани – какво му трябва на човек! Въздържах се да прасна една бира, защото тогава съвсем щях да поставя на карта нелекия преход до Бузлуджа. На Мазалат получих инструкции да не катерим по стълбите вр.Шипка, а да хванем по асфалта, който го катери от северо-изток и както после се оказа аз точно от там бях задал пътя в GPS-а. След бърз телефонен доклад до баща ми къде се намираме, към 15:30 тръгнахме с погребално темпо от прохода да катерим въпросния асфалтов път. Обилният обяд ни поналя олово в краката, но не чак толкова колкото очаквах. Изкачването по асфалта приключи точно на паметника на Александър II, който е близнак на този на Арабаконак. След него се отклонявахме по пътека право на изток. Снимка на паметника в четническа поза:


        Следваше слизане към друг асфалтов път, по който вървяхме за кратко и отново влязохме в гората. От там вървяхме през букова гора с малки изкачвания и спускания около 2 часа може би, след което отново излязохме на асфалт, който трябваше да ни отведе към крайната ни цел за деня. Скоро и това се случи, излязохме на асфалта и към 18:00 бяхме в началото на туристическия комплекс Бузлуджа. Тук настъпи леко объркване, защото това, което според GPS-a трябваше да е хижа Бузлуджа се оказа едноименен хотел. Звъннах на Иван да го питам къде точно е хижата, но не ми вдигна. Между другото пропуснах да спомена, че той беше вече прекратил прехода си. След загубване на два пъти при прехода от Тъжа до Бузлуджа той беше много окъснял и напълно изтощен, а жена му и дъщеря му вече са го чакали на хижата. Та се е наложило да го пресрещат на няколко километра с колата, когато е излязъл на асфалта. Идеята му беше от там да продължи с дъщеря си. На другия ден бяха пробвали да стигнат поне до х.Грамадлива, но се са успяли и са бивакували на палатка. На следващия ден фактически, когато ние сме правели прехода Добрила-Мазалат са стигнали Прохода на Републиката и там са се отказали. Дъщеря му е получила здравословни проблеми и той не е искал да продължава за втори път без нея. Чухме се вечерта като бяхме на Мазалат, той каза че пътува към морето да почива, но с кола. 
        Та не можах да се чуя с него и решихме да пробваме в хотела. Изглеждаше много спретнат. Посрещна ни едно момче, което го играеше и барман и сервитьор и рецепционист, нямаше жива душа в хотела. 20лв на легло в двойна стая с баня – какво му плащаш? Ресторантът предлага богато меню. Оставаме тук, решихме единодушно с Павката. Докладвах по веригата на нашите и на Ники Бацов до къде съм я докарал. С Митака не можах да се свържа, не се бяхме чували няколко дни и предполагах, че сливналии са вече доста напред. Последва горещ душ, пране и кратка отмора по леглата преди да слезем за вечеря. След хапване си легнахме рано като аз не можах да заспя и изгледах победата на волейболистите ни над Германия от олимпийските игри. Пече се и друга победа, си казах плахо наум, след което започнах да се унасям...


4 коментара:

  1. Гледам, че вече имаш апетит и на обяд. :) Поздрави. В. Гергов

    ОтговорИзтриване
  2. Защо всички катерят до паметника на Александър II, след като може да се върви по асфалта най-вляво, което е и автомобилният пътят към Бузлуджа.

    ОтговорИзтриване
  3. Върви се малко (няколкостотин метра) и по този път, но до Бузлуджа, ако е само по него е пъти по-обиколно. Катеренето до паметника не е много, но по правило се счита за трудно, защото много хора сме го правили веднага след обилен обяд :)

    ОтговорИзтриване
  4. Имах предвид, че качването до паметника е излишно. Специално тук пътят само заобикаля хълма и пести време и сили най-вече. Като цяло обаче пътя заобикаля само на две места спрямо пътеката и удължава разстоянието, но пък пести денивелация.

    ОтговорИзтриване