неделя, 2 декември 2012 г.

Ден 16: Втори почивен ден и няма нищо по-хубаво от лошото време



       Поразбудих се към 7:00 от гласове, Павката се поздрави и разговори с някакви хора. Мъж и жена цигани от Котел, тръгнали за къпини. Освен разговора чувам и друго – вали стабилен дъжд. Лошо, Седларов. За днес целта беше да попълним хранителните провизии в Котел, както и превързочните такива, след което да гоним х.Върбишки проход на едноименния път. Е да, обаче като гледам, че направо са се сраснали небе и земя и, че валежът е тип няколкодневен се размислихме сериозно. Дъждобраните нямаше да ни опазят кой знае колко. Те порядъчно запарват и дори да не пропускат вода отвън, то отвътре щеше да се генерира доволно количество, защото все пак ние не седим на едно място, а ходим колкото можем бързо с тежки раници на гърбовете. Все пак станахме, събрахме си багажа, облякохме дъждобраните и зачакахме с надеждата поне да намалее.
       Циганската двойка се отказаха от брането на къпини, а и на мен и без друго ми беше на устата да им кажа да не се хабят, защото от тук до следващите 15-ина километра по пътя няма да намерят много къпини поради угощението, което си устроихме с тях вчера привечер. Тръгнаха обратно към Котел, реших да убия малко време със сутрешния тоалет.
     Седяхме и се гледахме като котараци и само се подпитвахме един друг “Какво правим?” Едно намокряне на титулярните обувки сега можеше да коства много, а и не само обувките, защото валеше ето така:
     Павката в готовност:
      Аз също, но в размисъл седя на “леглото” си от през нощта:
        За момент като, че ли понамаля и решихме да тръгваме. Така или иначе храната ни е почти на привършване, задължително трябва да слезем в Котел. Слизаме в града, пазаруваме след, което решаваме какво ще правим. Тръгнахме и разбира се като по поръчка дъждът се усили. Слизахме стръмно по черен път, който след разклона за Жеравна стана по-полегат и скоро след това навлязохме във вилната зона на Котел. Разстоянието от заслона до центъра на града изминахме за около час като вече бяхме сериозно започнали да усещаме влагата навсякъде по нас. А какво остава, ако ходим в това време поне 12 часа?
     Спряхме в първия хранителен магазин и напазарувахме с разчет това да е храна за 2-3 дни. На никой не му правехме впечатление, двама с вид на Маугли – детето на джунглата с големи раници и щеки – повече от рутинна гледка в това градче. Докато слизахме към Котел все ми се въртеше в главата, че трябва на всяка цена да намерим баничарница с мазни баници и боза. Лелее, как се бях наточил само! Попитахме в хранителния магазин за баничарница – йок, няма! Но ни препоръчаха пицария в съседство с магазина. Изглеждаше уютна, оставихме раниците и щеките под една стряха навън и седнахме вътре. Поръчахме си пици, както и по един двоен сандвич за из път. Часът минаваше 10:00, а дъждът нямаше намерение да спира. Сериозно ни притискаше и времето вече, ако искахме да стигнем до Върбишкия проход. Докато чакахме пиците и се чудехме какво да правим реших да се обадя на баща ми да разбера какво е времето при тях на вилата в Острец – цяла нощ валяло, а и до момента не е спирало. Павката пък звънна на баща си да чуе метео обстановката в София – също цяла нощ е валяло, но на сутринта е спряло и облачността започвала да се разкъсва. И двамата питахме за прогнозите – през страната преминава валежен фронт от запад на изток като до края на деня се очаква да се изнесе над морето и валежите да спрат. От утре се установява трайно слънчево време. Спогледахме се и почти в един глас го решихме – взимаме си стая в къща за гости и оставаме в Котел. Не толкова от това, че имахме нужда от почивка от вчерашния близо 50-километров преход, а заради дъжда. Също така все повече се убеждавах, че нощувката на х.Върбишки проход е безсмислена по две причини – първо тя се намираше на около 5км южно от мястото, където пресичахме прохода и се налагаше излишно трамбоване по асфалт и второ от Котел до там разстоянието беше по-малко от 30км, т.е. щяхме да стигнем много рано и да разхитим голяма част от деня. Така, че след Котел решихме всички нощувки до края да бъдат в хижа “Под звездите” т.е. ходим от тъмно до тъмно и където ни свари нощта или преценим, че е удачно разпъваме бивака. До края нямаше да се качваме на височини над 1000м, така че нощувка на открито през втората седмица на август определено не е проблем. Но щеше да е проблем, ако сме мокри до кости, защото възможности за сушене не се очертаваха. Още повече прогнозата беше до края на деня дъждовете и по този край да спрат и най-важното от утре да се установи ясно и все по-топло време, така че решението дойде от самосебе си. Подобно на другия ни почивен ден на Добрила и това решение се оказа печеливша инвестиция в крайния успех. Имахме още дни в резерв и беше моментът да се възползваме от това по най-добрия начин.
         Разпитахме персонала в пицарията за квартири наблизо, оказа се, че има къща за гости на две крачки. Звъннахме на врата, стопаните на къщата бяха много любезни, стаята също перфектна за скромните 15лв. на човек. Първо простряхме всичко мокро по нас да съхне, след което аз си взех горещ душ, докато Павката излезе до аптеката.
     Следобяда му ударихме един качествен сън, за което усилено помагаше и продължаващият дъжд. Какво по-хубаво от лошото време, се казваше в една книга и колко вярно е само, особено сега..
        Привечер излязохме да вечеряме, дъждът беше спрял даже и облаците се бяха разкарали. Разходихме се по центъра на града, отбих се и аз до аптеката, след което отидохме в същата пицария. Последва целева злоупотреба с храната, ядох колкото можех да побера както и две бири да не съм валат – ееех, и Асан е човек, бре! След вечеря се разходихме до една чешма, че Павката искаше да си налее вода, при което успях да поразгледам това-онова от Котел, единственото населено място със статут на град по маршрута К-Е. Имаше доста къщи за гости ми направи впечатление, почти не видях хотели в познатия смисъл на думата. Изглеждаше много спокойно и уютно, подходящо място за живеене и отдих, но надали и за работа. 
     Легнахме си отново рано макар, че след здравия следобеден сън заспах късно, че се загледах и в олимпийския волейболен финал. Заспах с чувство на удовлетворение от домашния уют, в който се намираме и високо оцених този факт, защото утре знаех, че ще сме на другия полюс. Предстоеше ни нощувка насред джунглата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар