неделя, 2 декември 2012 г.

Ден 14: Приятен преход до Чумерна




     За днес планировката дава 29км преход до х.Чумерна в сливенския Балкан. Предстоят ни последните части от Средна Стара планина, след което навлизаме в ниския източен Балкан, който е известен с буквално тилилейските си гори, непроходими джунгли и пустинни части към края. Днешният преход беше последният с изкачване. Проходът на Републиката е на 770м н.в., а крайната ни точка за днес х. Чумерна беше на около 1300м н.в.
     Павката както обикновено беше станал доста по-рано, отнемаше му доста време да облепва пришките по краката си. Тръгна да излиза в 6 без 5, но външната врата на хижата се оказа заключена. На хижарят му отне 10-15мин да си вдигне телефона, явно още спяха. Все пак както се бяхме разбрали бързо ни приготвиха закуската и каквото си поръчахме за из път. Аз поисках тройка кебапчета с една пърленка.
         И така, към 7:00 пресякохме Прохода на Републиката. Снимка на паметника на Прохода, който можеше да се тълкува по най-различни начини, от това, че е съществувал в този период до това, че на българският народ са му трябвали 63 години да го построи...
 Пътеката ни започваше със стръмничко изкачване, последен поглед към прохода с х.Предела:
         Пътеката беше добре маркирана и приятна за ходене, беше или по равно или в полегато изкачване. Като разпитвах Митака за водоизточниците по пътя той ми каза, че първият е към разрушения заслон Бутора, което малко обикаля маркирания маршрут, но спестява стръмно изкачване и най-важното има вода. Стигнахме може би след около 2 часа до разклон, след който според маркировката и GPS-a трябваше да катерим право напред вр.Буторски чукар, но ние свихме надясно по полегат черен път. Още от сутринта небето беше покрито с високи облаци, които постепенно започнаха видимо да слизат и ето, че заваля. Дъждът беше подобен на този, който ни валя вчера преди Грамадлива, но трудно можеше да се съди колко ще продължи, за това спряхме да сложим дъждобраните. Спряхме насред пътя под една бука и само 20м по-нататък като продължихме видяхме, че в ляво на пътя имаше някаква барака, под която можехме да се подслоним, но карай. След още дали имаше и 50-ина метра стигнахме и до чешмата. Пийнахме вода, допълнихме шишетата и поехме по правещото обратен завой изкачване към засл.Бутора. Така и не видяхме останките му, защото излязохме на маркираната пътека. Като погледнах надолу от къде идва наистина си спестихме стръмен участък. Дъждът постепенно спря, за щастие не можа да ни намокри.
      След изкачването на вр.Буторски чукар навлязохме в дълбока букова гора, която ни предложи пътека като по учебник – широка, равна и чиста – направо с кола да минеш от там:
      Беше направо като разходка пред Мавзолея в неделя отсечката в тази гора. Километрите се нижеха зад гърба ни неусетно. Все така да е до края си казвахме макар, че знаех какво ни предстои след Върбишкия проход, но за това е още рано да му мислим. Минахме покрай заслон Караиваново хорище, който макар и видимо запустял поне не беше разрушен. След него някъде към ранния следобяд пътеката ни отведе до х.Буковец на, която спряхме за водопой. Тя работеше, но нямаше за какво да спираме там. Малко след нея излязохме на прохода Твърдица-Елена, който спокойно можеше да се използва за кръг от шампионата по офроуд. Спряхме да отморим малко, което аз използвах да се обадя вкъщи, а след това и до х.Чумерна да предупредя, че идваме. И разбира се да питам за баня и храна. Оказа, че и двете са налични. Какво по-хубаво от това, ми мина през ума и тръгнахме. От тук до самата хижа Чумерна бяхме в непрекъснато изкачване. Крайната си цел стигнахме към 17:00 като на първо време разпуснахме малко на терасата на хижата в компанията на хижарката и една двойка, които се движеха с много сериозен офроуд автомобил. Мъжът предложи да ни закара до Котел, след като казахме, че това е целта ни за утре, но ние тактично отклонихме поканата. Хижа Чумерна е под едноименния връх, който се явява и най-високият от тук до края. Доста голяма е и предлага добри условия, въпреки че си е в типичния соц вид. Бяхме единствените посетители и имахме пълна свобода да избираме стая. Настанихме се на втория етаж, като аз веднага се ориентирах към банята, докато Павката слезе в столовата да гледа волейболния мач между България и Русия. След като се изкъпах и изпрах се присъединих към него, след мача се излегнах в удобното легло и започнах да докладвам по линията. Това да пристигаме в нормално време в крайната си цел беше много важно за да ни остане достатъчно време за възстановяване. Днешният преход от Хаинбоаз до Чумерна определено беше един от най-леките и приятни. Утре обаче ни предстоеше много сериозно изпитание – от х.Чумерна до Котел, което беше към 50км с минаване през Темната гора още по тъмно. Вярно, че беше все на слизане, но 50км са си 50км.
           Вечеряхме и легнахме рано, на другата сутрин трябваше към 5:00 да сме тръгнали. Хижарят ни даде някои жокери по трасето поне до прохода Вратник – къде са водоизточниците и да не се качваме до върха утре, както ни го чертаеше GPS-ът, a да следваме новопрокарания път от дървосекачите, който минава покрай хижата. Леглото беше толкова удобно, че изкарах може би най-здравия сън през целия преход.


Няма коментари:

Публикуване на коментар